La Plebe
Общо-взето юни мина в чакане на La Plebe. Те милите ми бяха най-големия стимул да изкарам тоя месец и трябва да кажа, че ако не сте били снощи в Backstage може да съжалявате много. Много си ги обичам, много им се радвам и … догодина пак
От бързане да ги изненадам тая снимка я поразмазах… репликата на Алберто е “Hola Елиии, как сиии”, ударенията на и-тата

Адам и Лупе, абсолютните позьори

След n-брой бири и размотаване около клуба - подгряващите Каталист, които доста ми харесаха

В лудницата съм снимала по-скоро пред сцената отколкото групата. После… не ми беше до снимане Между другото Киро е някъде вътре в мелето, добре прикрит

Обичам ги тия хора

… и всичко останало
Както казах, юни мина в чакане на - първо - гореописаната лудница и - второ - в това да дойде юли. През юли ще ми се случат няколко доста хубави неща.
На 19-ти е ска-феста в Blue box и макар че ска-фест на закрито е леко малоумна идея, все пак гледам оптимистично. А на 23-ти летя за Прага. Ако всичко се развие по план, там ме чака Никола и още няколко човека, които трябва да пристигнат с влак (ако четете тука, надявам се вече да сте си уредили пътуването ) 24-ти е ден за мотаене из Прага, аааа колко обичам тоя град… а от 25-ти до 27-ми е Fluff fest, заради който всъщност пътувам… и най-много заради Death by Stereo. Решението да отида до там го взех точно за 2 минути. Имам още няколко дни да реша дали ми се ходи на Ministry. В далечния ми пубертет ги слушах доста… но тогава съм правила и далеч по-брутални неща

Върти ми се идеята в събота да изляза да снимам графити. Ако има желаещи моля запишете се в списъка И никакви колела докато не си взема моето! Казах! В тази връзка в страничката Графити има 2 скорошни снимки.

Тони замина за Канада, обади се че е добре там и се мотае. Много му се радвам и му стискам палци да му се случат хубавите неща, които е намислил. В същото време ми е някакво странно. Заминаването му затвори някакъв цикъл и като че ли всичко приключи окончателно. Промените станаха прекалено много и лично за мене - прекалено бързо, макар че знаех от преди. Присъствието му беше твърде силна връзка с миналото и пак лично за мене - твърде важна връзка. Чувствам се като последната оцеляла след корабокрушение.

В колекцията ми от смахнати таксиметрови шофьори, в които между другото влиза и един абсолютен двойник на Мутанта, днес се добави още една странна птица. Беше пуснал Kalmah и това беше първото, с което ме нокаутира. Докато си дрънкахме - защото аз съм от породата хора които обичат да си дърдорят с шофьори на таксита, продавачи на вестници и автомонтьори от местната автомонтьорница - ме нокаутира с представата си за живота след смъртта. Каза, че човекът е като плейър с най-разнообразна музика. Докато е жив, музиката се носи заедно с настроенията му, радостите, болките и всичко. Когато умре все едно някой е счупил плейъра. Но музиката, душата му, остава някъде в пространството. Беше най-красивото нещо, което съм чувала напоследък. И мисля, че е вярно.

Затова се заслушвам в музиката на душите на хората около мене, познати и непознати, и се опитвам да уловя една друга мелодия, която толкова време беше и моя. Засега успявам само насън. Засега.

На вниманието на Тези горе, долу или където са се заврели според извратените си предпочитания:
Разграфила съм си цялото лято до септември - концерти, пътувания, море - като някаква защитна магия. Ако цялото ми лято е запълнено, няма да има кога да се случи нищо лошо. Не искам никакви изненади.

излезе.

Присъдата е условна.

Вчера трябваше да правя лого за фирма за информационни технологии. Логото се получи, но покрай него се родиха и ей тия Шрифтът е Avanti, главно Q.

Какво се прави?
Носим си хавлията със себе си през целия ден в знак на обич и признателност към Дъглас Адамс.

Кога?
25 май, т.е. днес

Къде?
Навсякъде

Защо хавлия?
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ дава следните сведения по въпроса за хавлиите.

Хавлията, пише там, е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.

Но преди всичко, тя е изключително ценна в психологическо отношение. Кой знае защо, ако един страг (страг = нестопаджия) открие, че стопаджията носи хавлията със себе си, автоматично стига до заключението, че си има и четка за зъби, кърпа за лице, сапун, кутия с бисквити, манерка, компас, карта, кълбо, капан, спрей против комари, екипировка за дъждовно време, космическо облекло и т.н., и т.н… При това страгът е готов с удоволствие да заеме на стопаджията кое да е от всички тези, а и дузина други неща, които стопаджията случайно може да е «загубил». Ето как разсъждава страгът: онзи, който е способен да преброди надлъж и нашир галактиката, и то на стоп, да изнемогва, да мизерствува, да се сблъсква с невероятни трудности, да ги преодолява и все още да знае къде му е хавлията, е явно човек, с когото си длъжен да се съобразяваш.

Така се е зародил един израз, станал вече класически в стопаджийския жаргон. Например: «Хей, сас ли го онзи хупи Форд Префект? Те това се казва фруд — наистина знае де му е хавлията (сас = зная; чувал съм за; срещал съм; правя любов с; хупи = наистина прибран човек: фруд = ама наистина страшно прибран човек).»

Ако се притеснявате че някои малоумни хора може да ви се подиграват, просто си увийте главата в хавлията, докато се махнат.

С шотландското знаме на стената нямаше как да не се сетя за Робърт Бърнс.

Та така

Зала Христо Ботев става все по-голяма дупка, бирата беше гадна, организацията съвсем. Хартиената лентичка на ръката, която заместваше билета, автоматично ме лиши от душ сутринта. И ако още веднъж видя ревю на Горгон ще хапя. Но пък беше забавно

Снимките ->
(още…)

Ако болката наистина ни прави силни, точно в този момент мога да сритам Чък Норис и да го пратя на Марс. Ти обичаше тази песен, и сега се усмихвам като се сетя за hard-, fart-, lard-, smart- corе.

The end of heartache
Killswitch Engage

Seek me, call me, I’ll be waiting
Seek me, call me, I’ll be waiting

This distance
This disillusion
I cling to memories
While falling
Sleep brings release
And the hope of a new day
Waking the misery
Of being without you

Surrender I give in
Another moment is another eternity
Seek me - for comfort
Call me - for solice
I’ll be waiting
For the end of my broken heart

Seek me - completion
Call me - I’ll be waiting
I’ll be waiting
For the end of my broken heart

You know me
You know me all to well
My only desire
To bridge our division

In sorrow
I speak your name
And my voice mirrors my torment

 Ef by Stereo

You can’t take us down, you can’t stop us now,
You can’t crush all my hopes, my dreams, my enemy is time
There is no silence now, you will not shut my mouth,
My thoughts you will no longer oppress, my enemy is time

And as I fight for breath, I will not give up hope, no,
And as the winter comes, and as the seasons change,
Closer to death I draw, we face this curse of days

I think you’re scared I’ll live forever, and in so many ways I will
These words are fuel to feed the fire, and hold us back you never will

You can’t take this now, I will scream out loud,
About this world you force upon me, my enemy is time
I only have right now, to fucking bring you down,
Watch your world crumble around you, my enemy is time

And as I fight for breath, I will not give up hope, no,
And as the winter comes, and as the seasons change,
Closer to death I draw, we face this curse of days

I think you’re scared I’ll live forever, and in so many ways I will,
These words are fuel to feed the fire, and hold us back you never will

And as the winter comes, and as the seasons change,
Closer to death I draw, we face this curse of days

YouTube 

От месеци не съм писала репорти в работата и ако съдя по заглавието - почнали са да ми липсват
През седмицата не се случи нещо кой знае колко значително, освен че последния ми татус заздравя напълно, котаракът почна да поглъща още по-големи количества храна, сдобих се с нови колонки, получих огромно количество мейли от Лупе от La Plebe и разбрах че през лятото ще са в София… Какво още. Донесоха ми трите фанелки които си поръчах (прилагам снимки ). Скъсах си нервите с mochahost но го нарязах наново, с което времето за зареждане намаля три пъти (колеги бивши и настоящи знаете за какво говоря, нали ). В страничката Graffiti съм сложила доста снимки и смятам да я ъпдейтвам редовно. В страничката За мен все още няма нищо
Довечера съм на концерт на БГЗ, знам, и аз изпадам в потрес от името, но вокал е моята приятелка Деница
И с удоволствие съобщавам, че все още е събота

Ето и фанелките

Мисля, че няма нужда от думи. Искахме да си направим два еднакви вълка, на едно и също място. Това е вместо тях.