За Добс - статията от вестник Марица
Познавах най-прекрасния човек на света. Бях толкова щастлива, че го познавам. Животът беше толкова хубав, всичко беше наред, всичко щеше да е от хубаво по-хубаво. Той обеща и знам, че щеше да направи и невъзможното, за да го изпълни. После се появи друг човек, появи се от никъде, пресече му пътя и му взе всичко. Мечтите, плановете, усмивката, слънцето и звездите. Този човек настоява, че е направил дребна грешка и смята, че трябва да му се даде шанс. Иска да го потупат по рамото, да му кажат че няма проблеми и всичко да се забрави. Аз не мисля така.
Тези, които ме познават, знаят как ме разби това, което се случи. Част от тях, които познават Добри, го преживяха и още го преживяват по сходен начин. Начина, по който се промених, начина, по който започнах да гледам на света, музиката, която слушам, дрехите, които обличам, книгите, които чета, мислите, с които се събуждам, вървя по улицата, работя, заспивам - всичко е свързано с него. Загубих брат си, опората си, този, който постоянно ми даваше сили да вървя напред и вяра, че ще успея. Не, не го загубих - взеха ми го без да питат нито мен, нито него, нито никой друг. И с това не мога да се примиря.
След второто дело срещу убиеца му от вестник Марица направиха статия за него и за всички, които биват отнети по такъв жесток начин от близките си. Искам колкото може повече хора да я прочетат. Искам колкото може повече хора да разберат какъв невероятен човек загубихме и как във всеки момент някой губи близък, любим, дете… как всеки ден на някой му отнемат всички шансове и всички възможности.
Това е статията. Благодаря на Камелия, че ми я прати. Плаках много. Може би и вие ще плачете. Прочетете я, моля.
/ April 6th, 2008 в 9:46 pm /
/ April 7th, 2008 в 8:07 am /
Еличко, това беше първото, което успях да му кажа, като си тръгна. . .
Ами защото, когато се заривах в . . ., ти стоеше и копаеше с мен. Когато трябваше да се измъкна от тях ме хващаше и ме слагаше на раменете си. Защото можеше да ми праснеш шамар - без да си в стаята, не, не шамар, направо круше и да ме нокаутираш.
. . .
Сигурна съм това ще му каже всеки, който иска да му обясни какво е той на този свят. . .
Ще пратя статиите тук-таме, ако не възразяваш, заедно с линк към блог-а.
/ April 7th, 2008 в 8:12 am /
Да, Ани, аз това искам. Да прочетат повече хора.
/ April 8th, 2008 в 11:59 pm /
[…] Ели даде линкове към страниците от вестник “Марица” няколко месеца след случилото се. Много моля който не е запознат да ги разгледа/прочете тук. […]
/ August 18th, 2009 в 4:27 pm /
dali nqkoi bi mogal da mi dade e-mail ili niakakav adres na sestrata na Dobri…Maria