La Plebe
Общо-взето юни мина в чакане на La Plebe. Те милите ми бяха най-големия стимул да изкарам тоя месец и трябва да кажа, че ако не сте били снощи в Backstage може да съжалявате много. Много си ги обичам, много им се радвам и … догодина пак 
От бързане да ги изненадам тая снимка я поразмазах… репликата на Алберто е “Hola Елиии, как сиии”, ударенията на и-тата
Адам и Лупе, абсолютните позьори
След n-брой бири и размотаване около клуба - подгряващите Каталист, които доста ми харесаха
В лудницата съм снимала по-скоро пред сцената отколкото групата. После… не ми беше до снимане Между другото Киро е някъде вътре в мелето, добре прикрит
Обичам ги тия хора
… и всичко останало
Както казах, юни мина в чакане на - първо - гореописаната лудница и - второ - в това да дойде юли. През юли ще ми се случат няколко доста хубави неща.
На 19-ти е ска-феста в Blue box и макар че ска-фест на закрито е леко малоумна идея, все пак гледам оптимистично. А на 23-ти летя за Прага. Ако всичко се развие по план, там ме чака Никола и още няколко човека, които трябва да пристигнат с влак (ако четете тука, надявам се вече да сте си уредили пътуването ) 24-ти е ден за мотаене из Прага, аааа колко обичам тоя град… а от 25-ти до 27-ми е Fluff fest, заради който всъщност пътувам… и най-много заради Death by Stereo. Решението да отида до там го взех точно за 2 минути. Имам още няколко дни да реша дали ми се ходи на Ministry. В далечния ми пубертет ги слушах доста… но тогава съм правила и далеч по-брутални неща
Върти ми се идеята в събота да изляза да снимам графити. Ако има желаещи моля запишете се в списъка И никакви колела докато не си взема моето! Казах! В тази връзка в страничката Графити има 2 скорошни снимки.
Тони замина за Канада, обади се че е добре там и се мотае. Много му се радвам и му стискам палци да му се случат хубавите неща, които е намислил. В същото време ми е някакво странно. Заминаването му затвори някакъв цикъл и като че ли всичко приключи окончателно. Промените станаха прекалено много и лично за мене - прекалено бързо, макар че знаех от преди. Присъствието му беше твърде силна връзка с миналото и пак лично за мене - твърде важна връзка. Чувствам се като последната оцеляла след корабокрушение.
В колекцията ми от смахнати таксиметрови шофьори, в които между другото влиза и един абсолютен двойник на Мутанта, днес се добави още една странна птица. Беше пуснал Kalmah и това беше първото, с което ме нокаутира. Докато си дрънкахме - защото аз съм от породата хора които обичат да си дърдорят с шофьори на таксита, продавачи на вестници и автомонтьори от местната автомонтьорница - ме нокаутира с представата си за живота след смъртта. Каза, че човекът е като плейър с най-разнообразна музика. Докато е жив, музиката се носи заедно с настроенията му, радостите, болките и всичко. Когато умре все едно някой е счупил плейъра. Но музиката, душата му, остава някъде в пространството. Беше най-красивото нещо, което съм чувала напоследък. И мисля, че е вярно.
Затова се заслушвам в музиката на душите на хората около мене, познати и непознати, и се опитвам да уловя една друга мелодия, която толкова време беше и моя. Засега успявам само насън. Засега.
На вниманието на Тези горе, долу или където са се заврели според извратените си предпочитания:
Разграфила съм си цялото лято до септември - концерти, пътувания, море - като някаква защитна магия. Ако цялото ми лято е запълнено, няма да има кога да се случи нищо лошо. Не искам никакви изненади.