Откъс от Веган хардкор: възраждане

“Ние отхвърляме с трескава омраза ученията за патриархална култура, която се гради върху антропоцентризъм, сексизъм, расизъм, класово деление, национализъм и капитализъм. Ние поощряваме всички да бъдат политически и социално осведомени и да се включат в борбата за свобода на животните, хората и самата Земя… Ние всички сме живели в оковите на култура, изтощавала телата и духа ни прекалено дълго.” 

10х to Ива

“I think about how much I miss him, and start to feel sorry for myself…..but then I think about all the people who never got the chance to meet him, and I start to feel sorry for them.”

3 април от 9.00 часа във Върховния Касационен съд в София бул. Витоша 2 – съдебната палата

Какво още иска тоя, какво. Ето какво ми писа Мария:

На 3 април от 9.00 часа във Върховния Касационен съд в София (Бул. Витоша 2 – съдебната палата), Трето наказателно отделение - ще се гледа делото на трета инстанция за убийството на Добрин Шишков (29) от Осман Халил Осман, който на 13 август 2007 г. го блъсна в аварийната лента на магистрала Тракия с шофирания от него ТИР Скания.

Първото дело се състоя на 7 ноември в Пазарджишкия районен съд. Подсъдимият е направил пълни самопризнания за това, че е блъснал Добрин и за това, че е избягал от местопроизшествието. Обяснява, че е заспал на волана, при положение, че е тръгнал от Пловдив 40 минути преди престъплението, след като два дни не е шофирал. Избягал е от местопрестъплението, защото в огледалото за обратно виждане не се виждала настилката на пътя и не бил разбрал какво е направил….

По време на делото подсъдимият се помоли да му се даде изпитателен срок (условна присъда), а адвокатите му пледираха да му се даде шанс…

Съдът присъди 2 години 10 месеца затвор.
Пловдивския апелативен съд потвърди присъдата.

Подсъдимият обжалва на най-високата инстанция.

Питаме се за какъв шанс се молят на съда? Шанс Осман си има, жив е…. Добрин няма шанс… И още стотици нямат шанс….

Кой шрифт те изразява най-добре - май това се пита тука. Мен ме улучиха от раз, макар че засега не нося превръзка на окото А и това са едни от любимите ми фонтове. Благодарности на Калина за спама, добре се забавлявах

Фанелките, потниците и всичкото останало gear пристигнаха Добрата новина е, че не са щампи а някакъв тип мастило което влиза в плата и прилича малко на сито. Лошата е, че потници размер М няма и Аничка засега остава само с блузка.  Казаха ми че има 2 важни неща - да перем на не повече от 30 градуса и да не гладим върху картинката, като че ли някой си глади тениските ама знам ли хора всякакви.
На Влади блузката е мнооого фешън с тия ръкавчета

Та хора, трябва да вземем да се видим и да си раздадем парцалки

I’m sorry about the sun.
How could I know that you’d get burned?

And I’m sorry about the moon.
How could I know you’d disapprove?

I’ll never make the same mistake the next time I create the universe
I’ll make sure we communicate at length.

But until then,
Better off dead, a smile on the lips and a hole in the head
Better off dead, yeah better than this
Take it away cause there’s nothing to miss.

by Bad Religion 

Все едно всичко се е случило вчера. Всичко е тука. Сънищата, чувството за безизходица, липсата на всякаква мотивация. Имам един-два повода да се чувствам щастлива а не мога. Не мога да кажа че изобщо успях да свикна с мисълта че го няма, но последните няколко дни чувството е толкова силно, колкото беше в началото.
Опитвам се да видя нещата откъм добрата страна: в живота ми започва нов цикъл, или поне така ми се иска да бъде, и той пак е част от него, по единствения възможен начин сега.
Освен това сънищата са хубави, особено този, в който е по джапанки и сипе пясък от Смокиня по пода.

If I said something to you, you would take those words….
There’s so much power in those words

Amorphis - House of sleep

Това е песента, която описва как се чувствам.