Вече е октомври, лятото мина и би трябвало да настъпи период за мен, в който се чувствам добре. Есента е времето, в което започвам да живея наистина, да си подреждам хаоса и да се чувствам реална. Дано и тази есен да е така.
За цялата събота и неделя излязох само веднъж от къщи - да занеса невенчета на Добри и да му запаля цигара. Никога не е обичал отрязани цветя. Поговорих си малко с него и си тръгнах. До вкъщи вървях пеша. После изгледах всички стари филми с Жан Рено, които намерих и между другото чистих бясно, изпрах света и го прострях, измих прозорците и готвих мусака, от която яде само котката. И си мислих за много неща и за много хора.
Юроди - липсвате ми, искам една вечер здравословно изпростяване и много смях. Извинявам се за караокето, но единствената ми мисъл в четвъртък беше да се прибера и да заспя без да сънувам.
Добс - не се справям без тебе. Хич ме няма. Тормозя се тука с глупости някакви, жизнено важни за мен, както винаги, и като съвсем не издържа, посягам да ти се обадя и да ти се разплача по телефона както съм свикнала. Намирам се в такъв филм, че само ти можеш да го разбереш. Липсват ми бирите посред нощ и разговорите за живота, вселената и идиотите в нея. Липсва ми да се обадиш в 2 през нощта и да кажеш че си скапан, вбесен и имаш нужда да си го изкараш на някой. Липсва ми всичко, което беше, защото в момента нищо не се доближава до него дори за мъничко, колкото и да искам и да се опитвам. И да знаеш че ако Кими се издъни в Бразилия, лично ще отида и ще му прибера фанелката - не я заслужава.
Мартин - да вземеш да се връщаш, защото ще се ядосам много и ще ти се явявам в кошмари да те карам да правиш Smart Needle наново!
А на Теб - исках да ти напиша едно дълго и объркано и заядливо нещо, само за теб, но все повече си мисля - откъде-накъде. В най-добрия случай ще се измъкнеш с някоя шега. Май просто съм имала нужда да означавам нещо повече, или просто каквото и да е, за някого. Anyway, както казват келтите, и без това няма да го прочетеш, а дори да го прочетеш, аз няма да разбера, че си го прочел. Големите, силни и мълчаливи мъже никога не признават такива смешни неща.
Към боговете там горе: Момчета, казвам ви, че като се видим някой ден, ще падне сериозно скубане на бради. Разбирам че умирате от скука, но хайде да не се забавлявате само с мене, може ли. Защото тоя път прекалихте. И ако не искате да си разваляме съвсем отношенията, запомнете две неща:
1. Когато решите да ми отнемате човек, на когото държа, поне ми позволете да му кажа колко го обичам, преди да го загубя.
2. Когато решите да ми преобръщате живота, направете го ясно и просто. Нито време имам, нито нерви да се чудя постоянно какво значи това и онова.
И едно предложение, ако решите да правите мъжете наново - втълпете им че ако понякога казват каквото им минава през ума, няма да ги удари гръм, нито да им пораснат розови панделки.
А това е от една стара детска книжка, и много ми харесва:
“Спокойният преход на есента към зимата не е лош период. Навред това е време, когато човек се запасява, подсигурява и натрупва колкото може повече зимнина. Хубаво е да събереш всичко, което имаш, колкото е възможно по-близо до себе си, да събереш своята топлина и своите мисли и да си изровиш сигурна хралупа най-вътре, безопасно гнездо, където да охраняваш всичко, което е важно и ценно и лично твое. След това студът и бурите, и тъмнината могат да дойдат, когато си поискат.”
Tove Jansson, Sent i november
