Както винаги съм казвала, искам да съм котка и да си живея у нас

Mirror
by Crematory

Don’t tell me how strong you are
When emotions for you is a feeling
You can describe in two words
Don’t look at me with closed eyes
As closed like a black hole
The black hole in you
Is the black hole in me

Look in the mirror and feel what you see
Don’t close your eyes and you wanna be free
Inside yourself there’s a way we can hide
In an inhibited society you always collide

Don’t tell me how strong you are
As strong like a child
A child with no dreams
Don’t dream a dream when you hope to wake up in time
In time you will learn.

Уморих се. От студа, от неразбирането, от мене си, от другите, от всичкото. Battery low, беше писал Иво - а аз и зарядно си нямам.
Over and out.

Спас е поредното, но не и последното попълнение към Mocha Staff, така че ще не ще, отива в Office freaks
Групата е Ювиги, паркът е Южен, а Спас е на барабаните.

Nick Cave & P. J. Harvey - Henry Lee

Един месец.
Въпреки времето и фактите, нищо не се е променило.

Though once you ruled my mind
I thought you’d always be there
And I’ll always hold on to your face
But everything changes in time
And the answers are not always fair
And I hope you’ve gone to a better place

Time will tell
They say that you passed away
And I hope you’ve gone to a better place
Time will tell, time will tell
They say that you passed away
And I know that you’ve gone to a better place

Днес, всъщност вече почти вчера, си припомних тази песен. По-точно стана дума за нея, а аз се сетих колко я обичам.
Благодаря за припомнянето

For Love
by Crematory

For years this feeling of intimacy
This pleasant well-known shower of endearment
My love for you burns like a fire
In my deepest self

Your love is the absolute perfection on earth
People would kill for these feelings and emotions
My thoughts circle around your life, around our life
Till eternity

You are the enrichment of my life
You are the vitality of my life
My heart enflames at the sight of you

I would die if I couldn’t feel your love
I hear you smile
Your voice in my dreams
When I wake day and night

But I would never like to miss the feeling
Once I gave you my heart
And you treat it like your own flesh and blood
Emotions say more then thousand words

With you to the end of the world
To the end of our life
Neither death nor satan
Are capable of separating us

You are the enrichment of my life
You are the vitality of my life
My heart enflames at the sight of you

I would die if I couldn’t feel your love
I hear you smile
Your voice in my dreams
When I wake day and night

Your eyes are like a drug

Отидох, видях го, зарадва ме, натъжи ме, успокои ме, разстрои ме - както винаги Мисля че хората са по-истински близо до морето. Отидох с надеждата да премисля някои неща, да видя какво правя оттук нататък и накъде отивам. Върнах се с няколко решения и с още толкова нерешени неща, за които не предполагах че ще ми се стоварят на главата В крайна сметка пак всичко се свежда до въпрос на избор, а аз не съм сигурна че избора, който направих, ще ми донесе - ако не щастие, то поне глътка въздух. В състоянието, в което съм от известно време, и пред свършените факти, глътката въздух е това, за което смея да се надявам. Не повече, защото както се оказа, когато правиш хубави планове и си позволиш да повярваш, че нещата започват да се подреждат, нещо се случва и ги помита. И се налага да почваш отначало почти всичко. А това е много трудно, когато си загубиш опората. Аз загубих моята, и сега има дупка в света, там където преди имаше стена. Стъпката напред е, че отново се опитвам да търся някаква красота наоколо. Проблемът е в нежеланието да я споделям. В страха, че споделеното от мен ще се сблъска със студ отсреща.
Но се опитвам, въпреки всичко… и ето малко красотички от последните дни
(още…)