Понякога усещам празнината толкова силно, че нищо не успява да я запълни.
Но където и да си сега, надявам се да си усмихнат.
Утре заминавам и ще ти донеса камъче, както миналата година, и както ти обещах преди… вече цял век.

How I wish, how I wish you were here.
We’re just two lost souls
Swimming in a fish bowl,
Year after year,
Running over the same old ground.
What have we found?
The same old fears.
Wish you were here.

Търсих тези стихотворения от доста време, досега без резултат. Но - ето я най-после, прекрасна и заядлива, както я помня от момента, в който получих двете стихчета по-долу в едно писмо.

Тук е всичко (надявам се), което е написала. А тези са ми любими:

С броеница в ръце

Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Ти си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.

Ще те обичам от разстояние.

Облачна психотерапия

Един облак, два облака — ескадрила.
Студено, топло, горещо…
Не съм излъгала. Не съм убивала.
Не съм те срещала.
Три облака, четири облака — отнесени.
Владея топката. Успокоявам я.
Пет облака, шест облака… Лесно е.
Не те познавам.
Седем облака, осем облака сънотворни.
На възглавница ми приличат.
Девет облака, десет облака. Удобно е.
Не те обичам.

P. S.
Единадесет облака — обичам те.

Аничка ми прати Гората на Доб

Все още е съвсем малка но заедно можем да я накараме да порасне и да стане една голяма, хубава, зелена гора. Такава, каквато ще му харесва на него, за да идва понякога.

Старо, но златно, дето се вика

In Japan, they have replaced the impersonal and unhelpful Microsoft error messages with their own Japanese haiku poetry, each with only 17 syllables: five in the first line, seven in the second, five in the third.

Your file was so big.
It might be very useful.
But now it is gone.
————————
The website you seek
Cannot be located, but
Countless more exist.
————————
Chaos reigns within.
Reflect, repent and reboot.
Order shall return.
————————
Aborted effort.
Close all that you have worked on.
You ask far too much.
————————
Windows NT crashed.
I am the Blue Screen of Death.
No-one hears your screams.
————————
Yesterday it worked.
Today it is not working.
Windows is like that.
————————
Stay the patient course.
Of little worth is your ire.
The network is down.
————————
A crash reduces
Your expensive computer
To a simple stone.
————————
Three things are certain:
Death, taxes and lost data.
Guess which has occurred.
————————
You step in the stream,
But the water has moved on.
This page is not here.
————————
Out of memory.
We wish to hold the whole sky,
But we never will.
————————
Having been erased,
The document you’re seeking
Must now be retyped.

Грешката е вярна. След вчерашното голямо омазване официално съм блондинка вече само когато ми изнася Ако някой посмее да рече че съм руса, ще го преследвам безмилостно и ще му се явявам насън с нокти, омазани в Oh la la, L’Oreal

А пицата беше много вкусна, с много сирене, но накрая свърши, така че който е на диета - губи

Та това ми е новата коса

Илияна - малко по-черна от обикновено

My Kantele
by Amorphis

Truly they lie, they talk utter nonsense
Who say that music reckon that the kantele
Was fashioned by a god
Out of a great pikes shoulders
From a water-dogs hooked bones:
It was made from the grief
Moulded from sorrow

Its belly out of hard days
Its soundboard from endless woes
Its strings gathered from torments
And its pegs from other ills

So it will not play, will not rejoice at all
Music will not play to please
Give off the right sort of joy
For it was fashioned from cares
Moulded from sorrow.

Понякога, както сега например, седя и си мисля, седя и си мисля, а понякога само си седя И както си седя, си слушам и музика. И както си слушам музика, почвам да си мисля и да стигам до някакви изводи, до които явно е било крайно време да стигна.
Поводът беше една стара, стара песничка на Foreigner.
Ако ги видя ще ги черпя - с 2 реда са казали това, което трябва да направя.

But it’s not the end of my world
Just a slight change of plans

Хаха, звучи като в латиноамерикански сериал
Но не е. Става дума за много любима моя книжка - Песен за огън и лед. Попаднах на ето това

http://www.towerofthehand.com/articles/a/0011/

и честно да кажа, почти ме убеди. Ако не сте чели книгата, нищо няма да разберете.
Обаче ако пък не сте чели книгата, много сте пропуснали

В цялата си прелест

Дер гросе прозяв

около 3-седмично драскане в Илюстратор вечер след работа, много инат, бира и най-вече факта, че съм преизпълнена с любов към колегите като цяло и в частност, най-напред сътворих това

а днес го донесоха и в реалния му вид, а именно