Добрина е племенницата на Добри. Роди се на 28 септември. Нали е много хубава

Има улици, места и паркове, които избягвам. Има маршрути, които приближават към миналото с всяка крачка и всяка крачка е трънче в сърцето. Кали на Ботев… Халбите на Прага… градинката там… пътя от Кривото до вкъщи вечер… толкова са много… но днес ми се наложи да извървя смешното разстояние от НДК до Петте кьошета, по Скобелев. Покрай Бобеви. Сменили са вратата, вместо древната кафява врата с прозорчетата има грозна бяла алуминиева. Такава врата не води до никъде, зад нея няма нищо, няма смях, няма щастие, измели са пясъка от пода, проветрили са да не мирише на цигари. Но аз помня всичко. И докато вървях тия метри и се опитвах да не видят хората че плача, той вървеше до мен, с моряшката тениска и с усмивката, и с големите планове. И бях готова да дам всичко, което имам и което ще имам, за да мога да прекрача в някоя обикновена вечер след работа, след като всичко е свършено и изпратено, да го чакам да си намери ключовете, да му се смея че е заплес, да го виждам как изпълва целия свят.
Все казват, че ако искаш много, много, много силно нещо, то ще се случи непременно. А аз не мога да се отърва от чувството, че това не е реалния ми живот. Че сънищата ми са реалността, а денем заспивам и сънувам кошмар който се повтаря. Толкова много искам да спре, искам да се събудя и да се върна към живота си. Искам да си върна усещането, че съм си на мястото. Искам си стената.

Silent my voice, I’ve got no choice
All the world I’ve seen before me passing by

Pasan los años, pasa tu vida
pasan los meses, pasan tus dias
Pasan las horas, tambien tus minutos
este puede ser tu ultimo segundo

Не обичам датите около 13-ти.

Historia triste е песен на Eskorbuto

излезе.

Присъдата е условна.

Ако болката наистина ни прави силни, точно в този момент мога да сритам Чък Норис и да го пратя на Марс. Ти обичаше тази песен, и сега се усмихвам като се сетя за hard-, fart-, lard-, smart- corе.

The end of heartache
Killswitch Engage

Seek me, call me, I’ll be waiting
Seek me, call me, I’ll be waiting

This distance
This disillusion
I cling to memories
While falling
Sleep brings release
And the hope of a new day
Waking the misery
Of being without you

Surrender I give in
Another moment is another eternity
Seek me - for comfort
Call me - for solice
I’ll be waiting
For the end of my broken heart

Seek me - completion
Call me - I’ll be waiting
I’ll be waiting
For the end of my broken heart

You know me
You know me all to well
My only desire
To bridge our division

In sorrow
I speak your name
And my voice mirrors my torment

Мисля, че няма нужда от думи. Искахме да си направим два еднакви вълка, на едно и също място. Това е вместо тях.

Познавах най-прекрасния човек на света. Бях толкова щастлива, че го познавам. Животът беше толкова хубав, всичко беше наред, всичко щеше да е от хубаво по-хубаво. Той обеща и знам, че щеше да направи и невъзможното, за да го изпълни. После се появи друг човек, появи се от никъде, пресече му пътя и му взе всичко. Мечтите, плановете, усмивката, слънцето и звездите. Този човек настоява, че е направил дребна грешка и смята, че трябва да му се даде шанс. Иска да го потупат по рамото, да му кажат че няма проблеми и всичко да се забрави. Аз не мисля така.

Тези, които ме познават, знаят как ме разби това, което се случи. Част от тях, които познават Добри, го преживяха и още го преживяват по сходен начин. Начина, по който се промених, начина, по който започнах да гледам на света, музиката, която слушам, дрехите, които обличам, книгите, които чета, мислите, с които се събуждам, вървя по улицата, работя, заспивам - всичко е свързано с него. Загубих брат си, опората си, този, който постоянно ми даваше сили да вървя напред и вяра, че ще успея. Не, не го загубих - взеха ми го без да питат нито мен, нито него, нито никой друг. И с това не мога да се примиря.

След второто дело срещу убиеца му от вестник Марица направиха статия за него и за всички, които биват отнети по такъв жесток начин от близките си. Искам колкото може повече хора да я прочетат. Искам колкото може повече хора да разберат какъв невероятен човек загубихме и как във всеки момент някой губи близък, любим, дете… как всеки ден на някой му отнемат всички шансове и всички възможности.

Това е статията. Благодаря на Камелия, че ми я прати. Плаках много. Може би и вие ще плачете. Прочетете я, моля.

 Заглавието

 Първата част

 Втората част

“I think about how much I miss him, and start to feel sorry for myself…..but then I think about all the people who never got the chance to meet him, and I start to feel sorry for them.”

3 април от 9.00 часа във Върховния Касационен съд в София бул. Витоша 2 – съдебната палата

Какво още иска тоя, какво. Ето какво ми писа Мария:

На 3 април от 9.00 часа във Върховния Касационен съд в София (Бул. Витоша 2 – съдебната палата), Трето наказателно отделение - ще се гледа делото на трета инстанция за убийството на Добрин Шишков (29) от Осман Халил Осман, който на 13 август 2007 г. го блъсна в аварийната лента на магистрала Тракия с шофирания от него ТИР Скания.

Първото дело се състоя на 7 ноември в Пазарджишкия районен съд. Подсъдимият е направил пълни самопризнания за това, че е блъснал Добрин и за това, че е избягал от местопроизшествието. Обяснява, че е заспал на волана, при положение, че е тръгнал от Пловдив 40 минути преди престъплението, след като два дни не е шофирал. Избягал е от местопрестъплението, защото в огледалото за обратно виждане не се виждала настилката на пътя и не бил разбрал какво е направил….

По време на делото подсъдимият се помоли да му се даде изпитателен срок (условна присъда), а адвокатите му пледираха да му се даде шанс…

Съдът присъди 2 години 10 месеца затвор.
Пловдивския апелативен съд потвърди присъдата.

Подсъдимият обжалва на най-високата инстанция.

Питаме се за какъв шанс се молят на съда? Шанс Осман си има, жив е…. Добрин няма шанс… И още стотици нямат шанс….

Все едно всичко се е случило вчера. Всичко е тука. Сънищата, чувството за безизходица, липсата на всякаква мотивация. Имам един-два повода да се чувствам щастлива а не мога. Не мога да кажа че изобщо успях да свикна с мисълта че го няма, но последните няколко дни чувството е толкова силно, колкото беше в началото.
Опитвам се да видя нещата откъм добрата страна: в живота ми започва нов цикъл, или поне така ми се иска да бъде, и той пак е част от него, по единствения възможен начин сега.
Освен това сънищата са хубави, особено този, в който е по джапанки и сипе пясък от Смокиня по пода.