Боледувам си кротичко вкъщи, но една статия в Монитор, която ми прати Ива, ми вдигна температурата още повече. Аз месо не ям, но вие замисляте ли се какво купувате, на каква цена го купувате и какво получавате. На практика плащаме, за да си отгледаме постепенно рак. Някакви хора “отглеждат” животни в отвратителни условия, тъпчат ги с невъобразими гадости - изсушена кръв, по дяволите, как можеш да храниш пилета с изсушена кръв! - след което ни ги продават на невъобразими цени. Да оставим настрана условията, в които се поставят тези животни, макар че това е първата ми мисъл като мина покрай щандовете за месо - нямам намерение да принуждавам никого да спре да яде мъртви животни, но все пак се замислете, че когато плащате кило кренвирши, реално се прибирате вкъщи с точно такова количество канцерогенни съставки.

Ето - това ядем.

Проектозаконът за етажната собственост осъжда на смърт или изоставяне домашните кучета и котки и противоречи на приетия в началото на годината Закон за защита на животните.Това се казва в петиция на Фондация за защита на животните АФА-България, адресирана до председателя на Народното събрание.От организацията настояват за отпадане на текстовете, които ограничават гражданите в правото им да отглеждат домашен любимец.Според проектозакона за етажната собственост хората не могат да отглеждат домашно животно в собственото си жилище, ако не получат съгласие от непосредствените си съседи.

Според природозащитниците алтернативите за семейство при несъгласни съседи са да изостави любимеца си в приют, на улицата или да го умъртви.

Остава ми съвсем мъничко, преди да спра да се съобразявам тотално със законите, правилата и всичко останало.

Беше хубаво. А есента ми е своеобразно начало на годината. Let’s take another ride
Няколко снимки:

Мога да разказвам с часове, мога да се огранича и до една дума - страхотен. Много съм щастлива, че бях там. Иска ми се да не беше свършвал. Може да се каже, че отиването там беше едно от малкото разумни неща, които съм правила Хората, мястото, Death by Stereo… мисля че бях наистина щастлива от 1 година насам.

Снимките са страшно много и още ги подреждам. Направих един албум само от шоуто на DBS, защото обещах и се заклех на Дан да ги кача веднага щом се прибера. Те са тук.  Има и един албум с избрани снимки, който е тук. Тия дни ще подредя всички, около 400 снимки от Прага, феста, хората и бандите и ще сложа и тях някъде. За което ще информирам своевременно

Искам пак…

—————————————

Ето и всички снимки най-после:

Хора и извънземни

Dean Dirg 

Raein

Daitro

Death by Stereo 

La Plebe
Общо-взето юни мина в чакане на La Plebe. Те милите ми бяха най-големия стимул да изкарам тоя месец и трябва да кажа, че ако не сте били снощи в Backstage може да съжалявате много. Много си ги обичам, много им се радвам и … догодина пак
От бързане да ги изненадам тая снимка я поразмазах… репликата на Алберто е “Hola Елиии, как сиии”, ударенията на и-тата

Адам и Лупе, абсолютните позьори

След n-брой бири и размотаване около клуба - подгряващите Каталист, които доста ми харесаха

В лудницата съм снимала по-скоро пред сцената отколкото групата. После… не ми беше до снимане Между другото Киро е някъде вътре в мелето, добре прикрит

Обичам ги тия хора

… и всичко останало
Както казах, юни мина в чакане на - първо - гореописаната лудница и - второ - в това да дойде юли. През юли ще ми се случат няколко доста хубави неща.
На 19-ти е ска-феста в Blue box и макар че ска-фест на закрито е леко малоумна идея, все пак гледам оптимистично. А на 23-ти летя за Прага. Ако всичко се развие по план, там ме чака Никола и още няколко човека, които трябва да пристигнат с влак (ако четете тука, надявам се вече да сте си уредили пътуването ) 24-ти е ден за мотаене из Прага, аааа колко обичам тоя град… а от 25-ти до 27-ми е Fluff fest, заради който всъщност пътувам… и най-много заради Death by Stereo. Решението да отида до там го взех точно за 2 минути. Имам още няколко дни да реша дали ми се ходи на Ministry. В далечния ми пубертет ги слушах доста… но тогава съм правила и далеч по-брутални неща

Върти ми се идеята в събота да изляза да снимам графити. Ако има желаещи моля запишете се в списъка И никакви колела докато не си взема моето! Казах! В тази връзка в страничката Графити има 2 скорошни снимки.

Тони замина за Канада, обади се че е добре там и се мотае. Много му се радвам и му стискам палци да му се случат хубавите неща, които е намислил. В същото време ми е някакво странно. Заминаването му затвори някакъв цикъл и като че ли всичко приключи окончателно. Промените станаха прекалено много и лично за мене - прекалено бързо, макар че знаех от преди. Присъствието му беше твърде силна връзка с миналото и пак лично за мене - твърде важна връзка. Чувствам се като последната оцеляла след корабокрушение.

В колекцията ми от смахнати таксиметрови шофьори, в които между другото влиза и един абсолютен двойник на Мутанта, днес се добави още една странна птица. Беше пуснал Kalmah и това беше първото, с което ме нокаутира. Докато си дрънкахме - защото аз съм от породата хора които обичат да си дърдорят с шофьори на таксита, продавачи на вестници и автомонтьори от местната автомонтьорница - ме нокаутира с представата си за живота след смъртта. Каза, че човекът е като плейър с най-разнообразна музика. Докато е жив, музиката се носи заедно с настроенията му, радостите, болките и всичко. Когато умре все едно някой е счупил плейъра. Но музиката, душата му, остава някъде в пространството. Беше най-красивото нещо, което съм чувала напоследък. И мисля, че е вярно.

Затова се заслушвам в музиката на душите на хората около мене, познати и непознати, и се опитвам да уловя една друга мелодия, която толкова време беше и моя. Засега успявам само насън. Засега.

На вниманието на Тези горе, долу или където са се заврели според извратените си предпочитания:
Разграфила съм си цялото лято до септември - концерти, пътувания, море - като някаква защитна магия. Ако цялото ми лято е запълнено, няма да има кога да се случи нищо лошо. Не искам никакви изненади.

Какво се прави?
Носим си хавлията със себе си през целия ден в знак на обич и признателност към Дъглас Адамс.

Кога?
25 май, т.е. днес

Къде?
Навсякъде

Защо хавлия?
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ дава следните сведения по въпроса за хавлиите.

Хавлията, пише там, е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.

Но преди всичко, тя е изключително ценна в психологическо отношение. Кой знае защо, ако един страг (страг = нестопаджия) открие, че стопаджията носи хавлията със себе си, автоматично стига до заключението, че си има и четка за зъби, кърпа за лице, сапун, кутия с бисквити, манерка, компас, карта, кълбо, капан, спрей против комари, екипировка за дъждовно време, космическо облекло и т.н., и т.н… При това страгът е готов с удоволствие да заеме на стопаджията кое да е от всички тези, а и дузина други неща, които стопаджията случайно може да е «загубил». Ето как разсъждава страгът: онзи, който е способен да преброди надлъж и нашир галактиката, и то на стоп, да изнемогва, да мизерствува, да се сблъсква с невероятни трудности, да ги преодолява и все още да знае къде му е хавлията, е явно човек, с когото си длъжен да се съобразяваш.

Така се е зародил един израз, станал вече класически в стопаджийския жаргон. Например: «Хей, сас ли го онзи хупи Форд Префект? Те това се казва фруд — наистина знае де му е хавлията (сас = зная; чувал съм за; срещал съм; правя любов с; хупи = наистина прибран човек: фруд = ама наистина страшно прибран човек).»

Ако се притеснявате че някои малоумни хора може да ви се подиграват, просто си увийте главата в хавлията, докато се махнат.

С шотландското знаме на стената нямаше как да не се сетя за Робърт Бърнс.

Та така

Зала Христо Ботев става все по-голяма дупка, бирата беше гадна, организацията съвсем. Хартиената лентичка на ръката, която заместваше билета, автоматично ме лиши от душ сутринта. И ако още веднъж видя ревю на Горгон ще хапя. Но пък беше забавно

Снимките ->
(още…)

От месеци не съм писала репорти в работата и ако съдя по заглавието - почнали са да ми липсват
През седмицата не се случи нещо кой знае колко значително, освен че последния ми татус заздравя напълно, котаракът почна да поглъща още по-големи количества храна, сдобих се с нови колонки, получих огромно количество мейли от Лупе от La Plebe и разбрах че през лятото ще са в София… Какво още. Донесоха ми трите фанелки които си поръчах (прилагам снимки ). Скъсах си нервите с mochahost но го нарязах наново, с което времето за зареждане намаля три пъти (колеги бивши и настоящи знаете за какво говоря, нали ). В страничката Graffiti съм сложила доста снимки и смятам да я ъпдейтвам редовно. В страничката За мен все още няма нищо
Довечера съм на концерт на БГЗ, знам, и аз изпадам в потрес от името, но вокал е моята приятелка Деница
И с удоволствие съобщавам, че все още е събота

Ето и фанелките

За който не го е видял - ето го