С шотландското знаме на стената нямаше как да не се сетя за Робърт Бърнс.

Та така

Зала Христо Ботев става все по-голяма дупка, бирата беше гадна, организацията съвсем. Хартиената лентичка на ръката, която заместваше билета, автоматично ме лиши от душ сутринта. И ако още веднъж видя ревю на Горгон ще хапя. Но пък беше забавно

Снимките ->
(още…)

Ако болката наистина ни прави силни, точно в този момент мога да сритам Чък Норис и да го пратя на Марс. Ти обичаше тази песен, и сега се усмихвам като се сетя за hard-, fart-, lard-, smart- corе.

The end of heartache
Killswitch Engage

Seek me, call me, I’ll be waiting
Seek me, call me, I’ll be waiting

This distance
This disillusion
I cling to memories
While falling
Sleep brings release
And the hope of a new day
Waking the misery
Of being without you

Surrender I give in
Another moment is another eternity
Seek me - for comfort
Call me - for solice
I’ll be waiting
For the end of my broken heart

Seek me - completion
Call me - I’ll be waiting
I’ll be waiting
For the end of my broken heart

You know me
You know me all to well
My only desire
To bridge our division

In sorrow
I speak your name
And my voice mirrors my torment

 Ef by Stereo

You can’t take us down, you can’t stop us now,
You can’t crush all my hopes, my dreams, my enemy is time
There is no silence now, you will not shut my mouth,
My thoughts you will no longer oppress, my enemy is time

And as I fight for breath, I will not give up hope, no,
And as the winter comes, and as the seasons change,
Closer to death I draw, we face this curse of days

I think you’re scared I’ll live forever, and in so many ways I will
These words are fuel to feed the fire, and hold us back you never will

You can’t take this now, I will scream out loud,
About this world you force upon me, my enemy is time
I only have right now, to fucking bring you down,
Watch your world crumble around you, my enemy is time

And as I fight for breath, I will not give up hope, no,
And as the winter comes, and as the seasons change,
Closer to death I draw, we face this curse of days

I think you’re scared I’ll live forever, and in so many ways I will,
These words are fuel to feed the fire, and hold us back you never will

And as the winter comes, and as the seasons change,
Closer to death I draw, we face this curse of days

YouTube 

От месеци не съм писала репорти в работата и ако съдя по заглавието - почнали са да ми липсват
През седмицата не се случи нещо кой знае колко значително, освен че последния ми татус заздравя напълно, котаракът почна да поглъща още по-големи количества храна, сдобих се с нови колонки, получих огромно количество мейли от Лупе от La Plebe и разбрах че през лятото ще са в София… Какво още. Донесоха ми трите фанелки които си поръчах (прилагам снимки ). Скъсах си нервите с mochahost но го нарязах наново, с което времето за зареждане намаля три пъти (колеги бивши и настоящи знаете за какво говоря, нали ). В страничката Graffiti съм сложила доста снимки и смятам да я ъпдейтвам редовно. В страничката За мен все още няма нищо
Довечера съм на концерт на БГЗ, знам, и аз изпадам в потрес от името, но вокал е моята приятелка Деница
И с удоволствие съобщавам, че все още е събота

Ето и фанелките

Мисля, че няма нужда от думи. Искахме да си направим два еднакви вълка, на едно и също място. Това е вместо тях.

Познавах най-прекрасния човек на света. Бях толкова щастлива, че го познавам. Животът беше толкова хубав, всичко беше наред, всичко щеше да е от хубаво по-хубаво. Той обеща и знам, че щеше да направи и невъзможното, за да го изпълни. После се появи друг човек, появи се от никъде, пресече му пътя и му взе всичко. Мечтите, плановете, усмивката, слънцето и звездите. Този човек настоява, че е направил дребна грешка и смята, че трябва да му се даде шанс. Иска да го потупат по рамото, да му кажат че няма проблеми и всичко да се забрави. Аз не мисля така.

Тези, които ме познават, знаят как ме разби това, което се случи. Част от тях, които познават Добри, го преживяха и още го преживяват по сходен начин. Начина, по който се промених, начина, по който започнах да гледам на света, музиката, която слушам, дрехите, които обличам, книгите, които чета, мислите, с които се събуждам, вървя по улицата, работя, заспивам - всичко е свързано с него. Загубих брат си, опората си, този, който постоянно ми даваше сили да вървя напред и вяра, че ще успея. Не, не го загубих - взеха ми го без да питат нито мен, нито него, нито никой друг. И с това не мога да се примиря.

След второто дело срещу убиеца му от вестник Марица направиха статия за него и за всички, които биват отнети по такъв жесток начин от близките си. Искам колкото може повече хора да я прочетат. Искам колкото може повече хора да разберат какъв невероятен човек загубихме и как във всеки момент някой губи близък, любим, дете… как всеки ден на някой му отнемат всички шансове и всички възможности.

Това е статията. Благодаря на Камелия, че ми я прати. Плаках много. Може би и вие ще плачете. Прочетете я, моля.

 Заглавието

 Първата част

 Втората част

За който не го е видял - ето го

Откъс от Веган хардкор: възраждане

“Ние отхвърляме с трескава омраза ученията за патриархална култура, която се гради върху антропоцентризъм, сексизъм, расизъм, класово деление, национализъм и капитализъм. Ние поощряваме всички да бъдат политически и социално осведомени и да се включат в борбата за свобода на животните, хората и самата Земя… Ние всички сме живели в оковите на култура, изтощавала телата и духа ни прекалено дълго.” 

10х to Ива

“I think about how much I miss him, and start to feel sorry for myself…..but then I think about all the people who never got the chance to meet him, and I start to feel sorry for them.”