Боледувам си кротичко вкъщи, но една статия в Монитор, която ми прати Ива, ми вдигна температурата още повече. Аз месо не ям, но вие замисляте ли се какво купувате, на каква цена го купувате и какво получавате. На практика плащаме, за да си отгледаме постепенно рак. Някакви хора “отглеждат” животни в отвратителни условия, тъпчат ги с невъобразими гадости - изсушена кръв, по дяволите, как можеш да храниш пилета с изсушена кръв! - след което ни ги продават на невъобразими цени. Да оставим настрана условията, в които се поставят тези животни, макар че това е първата ми мисъл като мина покрай щандовете за месо - нямам намерение да принуждавам никого да спре да яде мъртви животни, но все пак се замислете, че когато плащате кило кренвирши, реално се прибирате вкъщи с точно такова количество канцерогенни съставки.

Ето - това ядем.

Проектозаконът за етажната собственост осъжда на смърт или изоставяне домашните кучета и котки и противоречи на приетия в началото на годината Закон за защита на животните.Това се казва в петиция на Фондация за защита на животните АФА-България, адресирана до председателя на Народното събрание.От организацията настояват за отпадане на текстовете, които ограничават гражданите в правото им да отглеждат домашен любимец.Според проектозакона за етажната собственост хората не могат да отглеждат домашно животно в собственото си жилище, ако не получат съгласие от непосредствените си съседи.

Според природозащитниците алтернативите за семейство при несъгласни съседи са да изостави любимеца си в приют, на улицата или да го умъртви.

Остава ми съвсем мъничко, преди да спра да се съобразявам тотално със законите, правилата и всичко останало.

Добрина е племенницата на Добри. Роди се на 28 септември. Нали е много хубава

Беше хубаво. А есента ми е своеобразно начало на годината. Let’s take another ride
Няколко снимки:

Има улици, места и паркове, които избягвам. Има маршрути, които приближават към миналото с всяка крачка и всяка крачка е трънче в сърцето. Кали на Ботев… Халбите на Прага… градинката там… пътя от Кривото до вкъщи вечер… толкова са много… но днес ми се наложи да извървя смешното разстояние от НДК до Петте кьошета, по Скобелев. Покрай Бобеви. Сменили са вратата, вместо древната кафява врата с прозорчетата има грозна бяла алуминиева. Такава врата не води до никъде, зад нея няма нищо, няма смях, няма щастие, измели са пясъка от пода, проветрили са да не мирише на цигари. Но аз помня всичко. И докато вървях тия метри и се опитвах да не видят хората че плача, той вървеше до мен, с моряшката тениска и с усмивката, и с големите планове. И бях готова да дам всичко, което имам и което ще имам, за да мога да прекрача в някоя обикновена вечер след работа, след като всичко е свършено и изпратено, да го чакам да си намери ключовете, да му се смея че е заплес, да го виждам как изпълва целия свят.
Все казват, че ако искаш много, много, много силно нещо, то ще се случи непременно. А аз не мога да се отърва от чувството, че това не е реалния ми живот. Че сънищата ми са реалността, а денем заспивам и сънувам кошмар който се повтаря. Толкова много искам да спре, искам да се събудя и да се върна към живота си. Искам да си върна усещането, че съм си на мястото. Искам си стената.

Silent my voice, I’ve got no choice
All the world I’ve seen before me passing by

Много добър комикс. Много смислен спам. Благодарности на Киро

и продължава да е това и всичко друго.
Искам…
Помня..
Чакам.
Обичам те и чакам.

Мога да разказвам с часове, мога да се огранича и до една дума - страхотен. Много съм щастлива, че бях там. Иска ми се да не беше свършвал. Може да се каже, че отиването там беше едно от малкото разумни неща, които съм правила Хората, мястото, Death by Stereo… мисля че бях наистина щастлива от 1 година насам.

Снимките са страшно много и още ги подреждам. Направих един албум само от шоуто на DBS, защото обещах и се заклех на Дан да ги кача веднага щом се прибера. Те са тук.  Има и един албум с избрани снимки, който е тук. Тия дни ще подредя всички, около 400 снимки от Прага, феста, хората и бандите и ще сложа и тях някъде. За което ще информирам своевременно

Искам пак…

—————————————

Ето и всички снимки най-после:

Хора и извънземни

Dean Dirg 

Raein

Daitro

Death by Stereo 

Дейли спам. Просълзих се от смях. Господ здраве да дава на тоя който ми го прати Оправих малко грешки тук-там. Оригинала е на http://izkustvoto.com/content/view/539/202 Пускайте си Ремонт или Т.В.У. и четете

Из дневника на един пънк

Вторник(един нормален ден)

06.00-Прибрах се от сбиването с нацитата
06.02-Пия бира
06.10-Пикая
06.12-Пия бира и пикая
06.13-Заспах докато пикая
07.00-Баща ми ме събуди , попита ме кв’о правя. Казах му, че пикая на сън
07.02-Баща ми тръгна на работа и аз заспах на дивана в хола
10.00-Събудих се
10.30-Ставам от дивана
11.00-Станах от дивана
11.03-Пия бира
11.04-Слушам The Casualties
11.07- Ритам един стол докато слушам The Casualties - Unknown Soldier
11.10-В момента върви The Exploited - Chaos is my live и ритам вратата на съседите
(още…)

Pasan los años, pasa tu vida
pasan los meses, pasan tus dias
Pasan las horas, tambien tus minutos
este puede ser tu ultimo segundo

Не обичам датите около 13-ти.

Historia triste е песен на Eskorbuto